Защо сънят ми ти смути.
Защо покоя ми ти наруш.
Защо сърцето ми тъй тупти.
Блянове свои в теб открих.

Звездте ми са свидетл
Чух твоето сърце,
Но уви тъй късно те открих
Съдбата вече друго бе решила,
Блобагодарен съм, че те има.

Прости дете, че забравих за мечтите.
Прости дете, че подадох се на суетата.
Прости дете, че търсих те из безкрая.
Ти винаги била си в моето сърце.

Бях полъх в нощта и лъч светлина в мглата.
Бях капчица в дъжда и снежинка малка в снега.
Бях лист в гората и цвят нежен в тревата.
Бях сълза в очите и yсмивка блага в тъгата.